ПРЕДУПРEЖДАВА!

България все още е нетен донор на ЕС

15.12.2010

ДОЦ. ЙОСИФ АВРАМОВ

14 общини никога не са печелили европроект. Успоредно с тях има и малки общини, където европейското финансиране на глава от населението е над 2000 лева, като община Белослав, а с тези, които се изпълняват в момента, те ще достигнат вероятно 2300-2400 лв. До момента България все още е донор на ЕС, тъй като според справки на Министерството на финансите от януари 2007 г. до август 2010 г. е внесла в бюджета на ЕС 1,9 млрд. лв., което ни прави нейни донори.

Необходимо е да се има предвид, че всяка година вноската ни плавно се покачва. Цифрите по оперативните програми изглеждат по следния начин: 1,3 млрд. лв. са платени към момента, а по програмата за развитие на селските райони са платени 1,135 млрд. лв. От разплатените средства следва да се изключат платените в края на юли 2010 г. 391 млн. лв., или равностойността на 200 млн. евро, по инициативата ДЖЕРЪМИ, които не са стигнали до крайния бенефициент - малките и средни предприятия у нас.

Тези пари ще се започнат да се харчат от началото на 2011 г., като ще се възстановят от ЕК на България, като се приспадне нашата вноска от 30 млн. евро.

Състоянието на процеса по оползотворяване на еврофондовете най-пълно се характеризира с думите на ресорния министър Томислав Дончев в един тиражен всекидневник: ”Плугчиева спасяваше магистрала “Люлин”, сега ние я спасяваме наново. Спасявам Дунав мост 2, спасявам жп линията Пловдив-Свиленград и какво ли не друго. Ако ме питате какви са ми дългосрочните цели, те са да престана да спасявам.” Той признава също, че 14 общини никога не са печелили европроект. Успоредно с тях има и малки общини, където европейското финансиране на глава от населението е над 2000 лева, като община Белослав, а с тези, които се изпълняват в момента, те ще достигнат вероятно 2300-2400 лева.

Но какво мислят за темповете на оползотворяване на средствата хилядите бенефициенти, на които проектите изобщо не са разгледани от оценителни комисии, а на други е разплатен само първоначалният аванс. Банките обаче никога не чакат да се наумуват и „натуткат” държавните чиновници и започват процедури по опис и продажба на имуществата на бенефициентите по оперативните програми (ОП), които са прибегнали до банкови инвестиционни кредити, а управляващите органи (УО) на ОП не са им превели междинните и окончателните плащания.

Симеон Дянков като вицепремиер и по-отдавнашен член на кабинета запази при себе си освен визираната агенция и сертифициращия орган - дирекция „Национален фонд”, което е силен коз в ръцете му. От друга страна, меко казано, е странно едно и също министерство да осъществява едновременно и сертификацията, и контрола на евросредствата, което е за сметка на качеството на одита, което не е убягнало от зоркия поглед на еврочиновниците от ЕК и Европейската СП. От тяхна страна налице са сериозни препоръки към качеството на одита върху евросредствата, независимо от двойните възнаграждения на одиторите, стигащи почти депутатската заплата (на държавен одитор - 1800 лв. основна месечна заплата). Финансовият ни министър извади още един силен коз в надпреварата в контрола над европарите - той сложи в средата на август за зам.-министър една от най-подготвените експертки по еврофондовете у нас - Боряна Пенчева, която 7 години оглавяваше дирекция „Национален фонд” и е добре позната в ЕК в Брюксел.

Това е изключително важно предимство пред бившия габровски кмет Дончев. Под негово ръководство са и няколко дирекции с координиращи и информационни функции като: „Програмиране на средствата от ЕС”; „Мониторинг на средствата от ЕС” и „Информация и системи за управление на средствата от ЕС”, както е по-известна като ИСУН, и Централен информационен офис при Министерски съвет. Трудно е някой от бенефициентите по европрограмите да каже какво правят чиновниците от тях?!? Необходимо е пълно завършване и внедряване на всички оперативни модули на ИСУН, в т.ч. и частта й за електронно подаване на заявки за участие и отчитане на етапи.

Дянков обаче загуби контрола на управлението на най-малката оперативна програма „Техническа помощ”, която премина под опеката на Дончев и е в щата на МС. Тя, независимо че е едва около от 89 млрд. евро, е твърде важна за бъдещата дейност на държавната ни администрация по управлението и оценяването на европроектите. Към нея, а и към предвидените средства за техническа помощ в другите ОП, както е тръгнало, най-голям дял ще получат експертите от Световната банка (СБ), които предстои да дойдат у нас и да управляват и дори да изготвят европроектите. Това се договори по време на неотдавнашното посещение у нас на президента на СБ Робърт Зелик. Българските консултанти пак ще вършат основната част от работата по изготвянето и управлението им, но те ще бъдат подизпълнители за „жълти стотинки” на тези уж знаменити консултанти от СБ, за които ще е основният дял от „баницата”?!?

Налице са и неотложни въпроси за разрешаване от законодателно естество, като:

1. Внасяне и приемане екстремно от НС промени на Закона за обществени поръчки в частта му относно конфликт на интереси при провеждането на търговете и съставяне на заданията за всеки търг. Създаване на единен държавен орган за обявяване на обществени поръчки към МС.

2. Създаване на специфичен механизъм чрез изготвяне на промени за изменения и допълнения на множество закони, които ще позволят по-широк достъп на неправителствените организации и гражданското общество за контрол по изпълнението на спечелените проекти с цел спазването на срокове и обеми на финансирания. Възможно е да се изпълни цялостно обемът на планираната система ИСУН, която най-после в края на октомври частично е достъпна за бенефициенти, и се разшири достъпът до публична информация за осъществяване на контрол.

3. Коригиране на ПМС 121, 55 и 179 в частта им, отнасяща се за сроковете за разплащания, прецизиране на допустими разходи, реципрочност при договаряне между управляващите органи на ОП и бенефициентите, както и налагане на финансови санкции при забавяния в разплащанията и неспазване на договорните изисквания.

4. Изготвяне и приемане от НС на проектозакон за публично-частното партньорство, тъй като засега има само една методика от МФ и всеки кмет я прилага, както му изнася.

Други неотложни мерки, които трябва да се приложат за ускоряване на оползотворяването на еврофондовете, са:

– използване на съществуващите и поддържани регистри по предназначение и премахване на практиката за изискване на документи с мокър печат за субекти, вписани в държавен регистър;

– създаване на държавна консултантска компания с единна тарифа за подпомагане в разработването на кандидатските проекти от общините, малките и средни предприятия, микропредприятията и кооперациите (в Гърция е създадена АЕДА);

– аутсорсване на информационните кампании, съпътстващи отварянето на различните предложения за набиране на кандидати и обученията на спечелилите такива за управлението на проектите им;

– въвеждане на административна и наказателна отговорност за забавени срокове, създаване на умишлени пречки пред бенефициентите и т.н., и т.н.

– облекчаване процедурите по изискуемите банкови гаранции и гаранции за съфинсиране от страна на бенефициентите;

– премахване на редицата забрани за повторно участие на спечелили вече веднъж проект бенефициенти за надстройка на спечелилия проект.

abgr.org

Нередности и пак нередности

7.12.2010

Чрез Държавен фонд „Земеделие” българските земеделски производители получават средства за финансово подпомагане по линия на държавни помощи и такива от предприсъединителната програма САПАРД, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за рибарство и аквакултури. ДФ „Земеделие” се ръководи от управителен съвет, под председателството на Министъра на земеделието и храните, а оперативното ръководство се осъществява от Изпънителен директор.

И някъде в тази верига от ръководни, изпълнителни и подизпълнителни звена се оказа, че има пропукване. Държавната администрация отново не е на ниво нито като кадрово представителство, нито като контролни функции. Скандалът с бившата изпълнителна директорка на фонда Калина Илиева дойде, за да провокира нови съмнения в компетентността на административните служители. Разбира се не можем да поставяме всички под „общ знаменател”, но измами и фалшификации с подобни размери се измерват не само с нова вълна от гражданско недоверие, но и с поводи за „мъмрене” от страна на европейските ни партньори, които няма да се поколебаят да окачествят подобни скандали като показател за ефективност на българските институции, разполагащи с голям финансов резерв.

Освен реномето ни, засегнати са и българските производители, според които сигналите от К. Илиева до прокуратурата, ДАНС и ОЛАФ са им попречили да вземат банкови кредити, което на свой ред е довело някои производители до фалит.

Нередности не липсват и по мерките за ромска интеграция, извършени със средства от европейските фондове. Какви точно - предстои да разберем, след като министър Цветанов лично съобщи за злоупотреби. Европейската комисия не остана безучастна и реши да провери как се използват европейските пари за ромско интегриране. А само преди две седмици беше обсъждано с представители на ЕК, зам. – министрите на труда, на земеделието и регионалното развитие, посланика на САЩ у нас и представители на международни и български организации оптимизиране на изразходването на европейски фондове в подкрепа на ромската интеграция. На пръв поглед това не звучи безцелно, но като знаем ситуацията в България това може да се окаже поредното неефективно харчене на средства с предтекст изобщо някаква интеграция, която разбрахме до тук е нереализирана.

Нека към нередностите да добавим и закопнодателните пречки като Закона за обществените поръчки и забраната за общините да взимат кредити до края на мандата на управленските местни органи, което особено за малките общини означава невъзможност да усвояват каквито и да било средства по каквито и да било проекти. Иначе, известните усвоени 8% от Оперативните програми в страната, на практика се оказват 4% разплатени. Как ще се увеличи усвояването на пари, като едни от основните потенциални бенефициенти са общините, а те или част от тях няма да имат достъп до допълнителни средства от кредити, с които могат евентуално да страртират изпълнението на даден проект до прехвърлянето на траншовете от европейските програми? Или може би ръст в реализираните средства ще има едва след като управляващото мнозинство спечели и местния вот?!

И като капак на всичко приемането ни в шенгенското пространсво е поставено под въпрос заради недоверие в българската съдебна система и възможността на управляващите органи да се справят с корупцията.

ЕС ни взема пари, не можем да ги усвоим

23.11.2010

Европейската комисия е поискала одобрение от Европейския парламент за отнемане на средства от структурните фондове за България, тъй като последната не може да ги усвои. Предложението е тези пари да бъдат взети от предприсъединителната програма ИСПА и от средствата за подготовка за влизане в Шенгенското пространство.

Европейската комисия изтъква като причина и аргумент за тези действия проблемите с обществените поръчки и възлагането им, което води до забавяне на изпълнение на проектите.

Виж изказването на Калфин

ОП „Транспорт”

23.11.2010

Оказва се, че по оперативна програма „Транспорт” има 47 одобрени проекта и само 4 – 5 от тях са свързани с инфраструктура (пътна или комуникационна). Останалите проекти са свързани с разработването на техническа и административна помощ или допълнителни възнаграждения на служителите от удобрените бенефициенти. Като според правилата на ОПТ, бенефициентите са предварително определени, т.е. няма отворен достъп до програмата и разработването на проекти, което не е ненормално, но поставя няколко въпроса. Ако тези проекти са под пряк държавен контрол, защо държавата с нейната обучена администрация не засили усвояването на средства по посочената програма, но средства насочени към изграждането на инфраструктурни проекти, а не такива по административния контрол. Логично е да се предположи, че държавните агенции имат ресурс и потенциал да усвоят европейските средства ефективно, но ако това явно е труден процес какво да мислим за общините и особено малките такива, чиите икономически и човешки ресурси са ограничени?

ОП „Административен капацитет”

Друга нередност при тези оперативни програми е свързана с ОП „Административен капацитет”, по която са усвоени милиони от държавната администрация с основна цел – „подобряване на ефективността ” на администрацията. Голяма част от тези проекти са реализирани при правителството на С. Станишев, но, уви, не видяхме как се подобри административната дейност, а напротив, това е показател за усвояване на средства само за себе си.

ОП „Регионално развитие”

Напредък има и по ОП „Регионално развитие”, но и тук той е по – скоро предстоящ, а не реализиран. Мнозинството проекти са в процес на извършване, а едва преди седмица (16.11.) бе обявен и първият голям, спечелен и одобрен проект – „Подкрепа за интегриран градски транспорт в община Бургас” на стойност от 131 181 116,83 лв. Трудно се реализират такива проекти, защото общината също има дялово участие, а при самото стартиране, тя трябва да има и собствен начален капитал. Т.е. една малка община не би могла да се възползва от повече средства, защото не може да си позволи стартиране на проекта.

Воля за работа в подобряване на усвояването на европейските средства явно има. На 18.11.2010г. бе проведена среща между министър Томислав Дончев, представители на българското правителство, Европейската комисия и Международните финансови институции. Обсъдените възможности за техническа помощ от страна на Световната бенка, Европейскта банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка за подобряване оползотворяването на европейските субсидии могат да бъдат разгледани двуяко. От една страна това е желание за развитие в положителна насока, но от друга, това може да е показател как България не е в състояние да се справи сама нито с предоставената финансова помощ, нито с вътрешноприсъщите й проблеми, като забавяне, липса на координация между институциите, корупция и неефективно законодателство....

Данните са от Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България.