(Не)усвояване на еврофондовете

Крайният срок за усвояване на средствата по европейските структурни фондове е 2013 г. Парите, които не успеем да усвоим - губим безвъзвратно!

До сега България усвоява по-малко от 10% от европейските пари, което е под средната стойност за страните от ЕС(пример: Унгария - 47%, Словения - 42%). Намерението на управляващите е този процент да стане 20, но дори и това на практика е неизпълнимо. Системата в страната е тромава, усложнена, а като прибавим корупцията и некомпетентността посоченият процент става фантастичен. България върви убедително към големи финансови неизпълнения по различните оперативни програми, въпросът е не дали, а колко средства ще загубим до края на програмния период. Успокояващо е, че за следващия такъв (програмен период) пак ще получим финансиране, но този път милиардите може да са пет пъти по-малко, защото ще зависят от усвоените средства сега.

По 7-те оперативни програми на България се отпускат средства в размер от над 8 млрд евро, а до момента са усвоени около 600 млн. евро. Само по тези програми България губи около 5 млрд. евро. Голяма част от вината за това изоставане пада върху предходното правителство, но то няма да може да бъде използвано за оправдание още дълго време. Че забавянето е голямо, никой не отрича, но вместо да критикуват управляващите да помислят как да го компенсират, защото не 20, 10% няма да усвоим до 2013г.

Огромен провал е усвояването на предприсъединителните фондове, на един от които (САПАРД) финансовият ангажимент изтече и страната ни загуби близо 150 млн. евро. Поради забавеното изграждане на високоскоростната железопътна линия от Първомай до Свиленград, България ще понесе загуби и по програма ИСПА, която приключва в края на 2010г и ако проектите не завършат до края на годината, тяхното финансиране трябва да се продължи от държавния бюджет.

Програми, по които въобще няма разплатени средства са тези за трансгранично сътрудничество по външните и вътрешни граници на ЕС.

По програмата ТГС „България - Румъния” съществуват 89 одобрени проекта, но не и реализирани.

Според КЕВКЕФ причината е забавянето на одобрението на финансовата обосновка от страна на МФ във връзка с ратифицирането на Меморандума за разбирателство, както и забавянето на процедурата по осигуряване на българското национално финансиране от държавния бюджет. Що се отнася до трансграничното сътрудничество с други съседи на България като Гърция, Македония, Сърбия договорни процедури не са стартирали, а продължава съгласуването на Мемурандумите за разбирателство. И ако на време балканските държави не се ориентират към сътрудничество, ще дадат повод на европейските лидери пак да ни нахокат за зле свършената работа и като наказание да си вземат „щедро” отпуснатите пари.

Законът за обществените поръчки (ЗОП)

Една от причините за ниския процент на усвоени средства в България е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който вместо да предпазва инвестициите, дава правно основание за „разчистване на сметки”, безкраини съдебни дела, докато срокът за реализиране на проектите изтече.

Така Русе рискува да загуби 15 млн. лв. Недоволни участници в търговете са се заели да обжалват „до дупка”. Кметската оправа се оказва с вързани ръце, а сроковете по проектите за ремонт на централната градска част и три емблематични сгради изтичат, с което намалява възможността бюджетния дефицит на общината, и не само на конкретната, да бъде запълнен със средствата от европейските фондове.

Втората причина е “ръждясалият” механизъм между взаимодействащите институции и бездействие от страната на управляващите за тяхното “смазване”.

Третата причина се крие в човешкия фактор - ниската квалификация и заплащане на чиновниците-специалисти води до умишлено създаване на пречки пред бенифициентите и създава идеални условия за корупция.

Трънливият път до еврофондовете

Добре известни са ниските степени на усвояване на средства от европейските фондове. Въпреки опитите на управляващите да заблуждават обществото с индикативни програми, т.е. сключени договори, но неизплатени средства с потенциал за забавяне на процедурите и дори неизпълнение. Преди, обаче, подписването на каквито и да било договори потенциалните бенефициенти трябва да преодолеят административните препятствия, които явно са създадени не за ефективен контрол, а за проверка на личните качества на кандидатстващите като търпение, издръжливост и упорство.

По 7-те оперативни програми на България се отпускат средства в размер от над 8 млрд евро, а до момента са усвоени около 600 млн. евро. Само по тези програми България губи около 5 млрд. евро. Голяма част от вината за това изоставане пада върху предходното правителство, но то няма да може да бъде използвано за оправдание още дълго време. Че забавянето е голямо, никой не отрича, но вместо да критикуват управляващите да помислят как да го компенсират, защото не 20, 10% няма да усвоим до 2013г.

Цял куп регулиращи органи се изреждат да проверяват, оценяват и евентуално да одобряват проектните предложения. Когато оценителните комисии се произнесат, докладите им отиват при управляващия орган. Той на свой ред свиква Комитет за избор и координация на проекти, зает с допълнителни доклади до УО. Последният има „тежката” дума, стартираща предоставянето на „заветната” безвъзмездна финансова помощ. За големи проекти се информира Европейската комисия, а на успелите кандидати им предстоят още процедури като предоставяне на допълнителни документи, за да стигнат накрая до подписване на договор. Сега си представете, ако някъде в тази сложна система нещо се пропука или се появи подставено лице в някоя от оценителните комисии. Тъй като никак не са ни чужди корупционните схеми, сме чувствителни на тази тема. Можем да разчитаме на добрата воля на отговорните органи за провеждането на открити и справедливи конкурси – сякаш имаме повод за това. Но в случай, че станем свидетели на коректно проведена процедура, видите ли, държавата ни си е измислила друг начин да саботира стартирането на проектите и това с помощта на националното законодателство. Т. нар. Закон за обществени поръчки върши чудесна работа в помощ на всички заинтересовани лица да предотвратят усвояването на средства от някоя и друга фирма и община. Но ако, бенефициентите имат шанса да се справят с този проблем преди изтичането на програмния период, то последната бариера се оказва самото финансиране, извършвано на траншове.

Бенефициентите, в случай, че не разполагат с цялата необходима сума по реализирането на проекта е добре да имат богати и добри приятели или заинтересовани партньори, които да им осигурят стартовия капитал, тъй като често това не може да направи и общината. Ако и през това минете успешно, поздравления – може да получите средства от европейските фондове.

Всички тези процедури държавата „налага” не само, за да кали характера ви, но и да предотврати нередности, което си е основателна причина. И за изненада на стриктните служители според доклад на ЕК, цитиран от сайта theparliament.com, има удвояване на измамите с европейски средства, които през миналата година са достигнали 1,3 млрд. евро.

Изчислено е, че всяко пето евро е източено от корумпирани чиновници. „Успокояващото” е, че сред обвиняемите не е само България, а и Румъния, Гърция, Италия, Полша и Испания.

И като капак на всичките ни „усилия” да се борим със злоупотребите Европейската комисия си иска обратно 20 млн.евро заради нередности при контрола върху помощи за общата селскостопанска политика от 2006г., и още 49 млн. за измами от 2007 и 2008г.

Разбира се, надеждата за прекратяване на „лошите” практики все още е жива, макар и вяла.

Финансово (не)изпълнение на проектите по ФМ на ЕИП

Друго неефективно изпълнение по програмите е свързано с ниския процент на усвоени средства от Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП). Страните – донори по ФМ на ЕИП не са членки на ЕС, но средствата, отпуснати от тях не са незначителни. Предизвикателствата относно изпълнението на програмата са свързани с липсата на средства за пре – финансиране на дейностите по проектите, продължителни процедури по провеждане на обществени поръчкир, закъснение при старта на изпълнение на дейности и т.н. На 30.04.2011г. изтича срокът и на тази програма, а много проекти са реално застрашени от неизпълнение, поради възникнали непредвидени обстоятелства, обжалване на тръжните процедури и пр.

Крайният срок за усвояване на средствата от инструмента „Шенген” е 31.10.2010г. Изплатени са 67% от средствата по сключени договори, а новите такива покриват 100 – процентно изпълнение на програмата.

Използването на европейските фондове и оперативни програми може сериозно да облекчи кризистната ситуация в страната.

ВМРО-НИЕ настоява за широк обществен дебат по повод приоритетите, средствата и методите за изпълнение на залегналите програми.

ВМРО-НИЕ настоява управляващите да прекратят изпълването на публичното пространство с отклоняващи и несериозни теми и да концентрира всичките си сили в изграждането на стратегия и механизма за ускорено и целенасочено усвояване на европейските средства.